Степен на самота и процес на сепарация-индивидуация при хора с интелектуални затруднения и психични разстройства

Настоящето изследване цели да опише взаимовръзките между процеса на сепарация/индивидуация и степента на преживяването за самота при хора с интелектуални затруднения и хора с психични разстройства над 18 години. Клиничната извадка се състои от 33 души с лека и умерена степен на интелектуално затруднение и 30 души с шизофрения и биполярно афективно разстройство. Те са изследвани със скала за самота на Университета в Калифорния, Лос Анджелос (UCLA Loneliness Scale, Version 3) и Въпросник за сепарация-индивидуация (Separation – Individuation Process Inventory). Резултатите сочат, че стойностите по двете променливи (степен на самота и сепарация-индивидуация) и при двете групи изследвани лица са над средните за нормата. Също така между двете променливи съществува правопропорционална причинно-следствена връзка, т.е. проблемите в процеса на сепарация-индивидуация водят до високи степени на самота.

The present article aims to describe the relations between the separation-individuation process and the level of experienced loneliness among people (over 18 years old) with intellectual disability and mental disorders. The clinical sample consists of 33 people with mild and moderate intellectual disability and 30 people with schizophrenia and bipolar affective disorder. They were tested with The University of California Los Angeles Loneliness Scale (UCLA Loneliness Scale, Version 3 and Separation – Individuation Process Inventory. The results show that the values of both variables (level of loneliness and separation-individuation) in both groups of respondents are above the average of the norm. Moreover, between the two variables exists directly proportional causal relationship, i.e. problems in the process of separation-individuation leads to higher levels of loneliness.